БЕЙЛЕРБЕГ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЙЛЀРБЕГ, мн. -ове, м. Истор. Бейлербей; беглербег, беглербей. — Ето писмо от бейлербега на Румели до каймакамина на нахията Просойна — рече писарят. — Аз съм — каза Сюлейман ага. А. Дончев, ВР, 32. Кримски татари бяха, .. Те държаха в шах московците и поляците, а султанът държеше тях с войските си в Кафа и Тана, водени от бейлербег. А. Дончев, ВР, 241.

— Тур. beylerbeg.