БЕЙЛИК —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЙЛЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. В мюсюлмански страни — област, провинция, управлявана от бей; бейство, бейлък. Той [Тунис] съставя един бейлик, управляван от местни главатари, които припознават върховната власт на Високата порта. С. Бобчев, ПОС (превод), 260.

2. Истор. Бейско имение. Не помина Белилина, / не помина през селото, / лю помина през бейлико, / бейлик бише полно турци. Нар. пес., НПМБ, 73.

3.Само ед. Власт, положение, живот на бей; бейство, бейлък. Ще оставиш всичко в ръцете ми и ще си гледаш бейлика в Одрин. Тук ще идваш да си почиваш и да се радваш на богатството си. К. Петканов, ЗлЗ, 33.

4.Истор. Само ед. В Османската империя — безплатна работа, вършена на бей; ангария, беглик. Работи като на бейлик. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 38.

5.Истор. В Османската империя — данък десятък върху овци и кози, събиран първоначално в натура, а по-късно и в пари, който е съществувал у нас известно време и след Освобождението; беглик.

— Тур. beylik.