БЀЙЧЕ

БЀЙЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от бей; млад бей. Тряба да ви кажа, че майката на султанът обича твърде много младите мустакати бейчета. Хр. Ботев, Съч. 1929, 300. Хабер запраща Халил бейчето / на Минка, дудум, на Минка. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 107.

2. Дете на бей. Смути се младият момък, уплаши се и се извърна към малкия бейски син: — Бейче! Бейче, спри кучетата! Бейче, ага, моля ти се! Д. Талев, ЖС, 9. За малкото бейче занесоха една паница попара с преснак от биволско мляко. Ц. Гинчев, ГК, 252.

Списък на думите по буква