БЕКЛЕМЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕКЛЕМЀ, мн. -та, ср. Остар. 1. Сграда за стражата на граница или на важен път; караулница,стражница. На по-важните планински проходи, освен караулниците, турските беклемета, са строени и спасителни домове, т. е. планински ханчета. П. Делирадев, В, 273. — Гледайте, беклемето гори! — извика някой. Вдясно от пътя на висока могила гореше турският полицейски пост. Л. Стоянов, Б, 105.

2. Стража на граница или на важен път.

— Тур. bekleme.