БЕКРИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕКРЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. и ж. Диал. Пияница, бекриец. В работен ден да купуваш и да пием ракия, трябва да си или чорбаджия, или бекрия. К. Петканов, СВ, 80. Тя ме иска, аз по нея / мир не зная, луд лудея; / аз от стара майка крия, / тя от татко зъл бекрия. П. К. Яворов, Съч. I, 36. Велин баща долива, / руса си Вела не дава, / Вела за Бальо да иде, / че са йе Бальо, бре, прочул, / че си йе пуста бекрия; / на вино пие каймака, / я на ракия — първака. Нар. пес., СбНУ ХХV, 33. Митар ли, Митар Митар делия! / Тая пияна, пияна бекрия! Нар. пес., НПМБ, 103.

— От араб. през тур. bekri.