БЕКТА̀Ш

БЕКТА̀Ш м. Истор. 1. Влиятелен таен мюсюлмански монашески орден в Османската империя, отричащ войната и убийствата, привърженици на който съществуват и до днес в някои балкански страни (напр. Албания). Одринлиева не търсеше да знае — не питаше — какво готвят Орцеви? Защото така трябва: никой не бива да знае! И в такъв смисъл нейните срещи е бекташа бяха ценни: Гарвановци трябваше да се приспиват и да не предугадят часа. А. Страшимиров, Съч. V, 393.

2. Привърженик или член на този орден; дервиш. Фи, колко безсрамен беше старият бекташ: християнски смирен уж, а — сводник. А. Страшимиров, Съч. V, 393.

— От тур. bektaşi.

Списък на думите по буква