БЕКЯРИН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕКЯ̀РИН, мн. бекя̀ри, м. Разг. Бекяр. — Тука [в тъмницата] ще си изгнием за нищо и никакво– .. –Хайде аз съм бекярин, ама ти, бай Будине, и ти, Божиле. ... Божил само изпъшкваше и oпираше гръб о каменния зид. Нямаше и година, откак се бе оженил. Ст. Дичев, ЗС I, 318. Море, нека те враг носи. .. пуста оса, що си се навъртела, като стар бекярин край моминско хоро! В. Георгиев, Избр. разк., 284. — Изжениа са, мър мила мамо, мойте йъкрани, / съл аз останах — ерген бекярин. Нар. пес., СбНУ ХХV, 102.