БЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЛ¹, бѐлът, бѐла и бѐлят, бѐля, мн. бѐлове и бѐльове, м. Диал. Рибица, филе. Че може ли, бе Спиридоне, в такова топло време тлъсто месо, а?. . Взех си от беля. Мазничко е, колкото да облажи гювеча. Ст. Чилингиров, ХНН, 12. Бел пастърма.

— Тур. bеl 'хълбок, филе'.

БЕЛ², б|eлът, б|eла, мн. бѐлове, след числ. бѐла, м. Диал. Права желязна лопата за копаене на земя; лизгар. Бързо дойде до гроба на погребания преди осем дена богат търговец и започна да го разкопава с бел, който бе скрит под плаща. (превод), ВН, 1964, бр. 3857, 4. Моята неугледност се подсилва и от ръцете ми — това сякаш не са ръце, а ковани лопати, същински белове. А. Гуляшки, ЗР, 45.

— Тур. bel.

БЕЛ³, бѐлът, бѐла, мн. няма, след числ. бѐла, м. Физ. Единица за измерване силата на звука.

— Англ. от собств.