БЕЛАНА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЛА̀НА ж. Диал. Крава или овца, която се отличава от другите и носи звънец, клопатар, за да води стадото. Говедар викна провикна: / Ела ми, ела, белано. / та ми говеда изведи / из тъмни гъсти лъгове. Нар. пес., СбНУ ХVIII, 144.