БЕЛА̀Ч

БЕЛА̀Ч1 м. Човек, който бели обвивката на някакво растение или плод, обикн. на царевица. Високите царевични купове се намаляват полека-лека и купчините на обелените жълти мамули растат безспирно. Зад белачите остават вълма беленица, която от най-малкото докосване, от най-незначителното помръдване прошумолява топло и приятно. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 337.

БЕЛА̀Ч

БЕЛА̀Ч2 м. Човек, който избелва платна; белар.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник. .. 1951.

Списък на думите по буква