БЕЛАЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
БЕЛА̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който е предназначен за обелване кората, люспите, обвивката на някакво растение или плод. При машинното избелване бадемите се прекарват през специална белачна машина между два въртящи се гумени валци, които отделят люспите. А. Генадиев и др., ТЗ, 112.