БЕЛА̀ЧКА

БЕЛА̀ЧКА1 ж. Жена, която бели обвивката на някакво растение или плод, обикн. на царевица. Белачки белят царевица.

БЕЛА̀ЧКА

БЕЛА̀ЧКА2 ж. Жена, която избелва платна. И по крайбрежната зеленина / белачки сушат свилени платна. Н. Ракитин, Ст II, 99.

БЕЛАЧКА

БЕЛАЧКА3 ж. Уред за белене2 на плодове или зеленчуци. Тя [съпругата] умело си служи и даже ремонтира миксери, белачки, мелачки... Хр. Домозетов, ОР, 111.

Списък на думите по буква