БЕЛЕГ —Речник на българския език — алтернативна версия
БЀЛЕГ, мн. -зи и (остар.) -ги и -ци, след числ. ‑га, м. 1. Следа, диря, причинена от натиска на един предмет върху друг, обикн. върху човешко тяло; отпечатък. Личеше, че току-що го е свалил [пръстена] от ръката си: на пръста му още стоеше вглъбнатия белег. Г. Райчев, Избр. съч. II, 189. // Следа от удар, порязване, зарасла рана и под. Както е казано, те са готови да продадат всичко мило за паница леща. — Ако имат нещо мило! — рече един от хъшовете, на чиято дясна буза личеше дълъг белег от нож. Ст. Дичев, ЗС I, 452. Раната заздравяла още навреме, но белегът останал и сочеше колко едно бакърено дваесетаче, а кожата беше забръчкана като от сипаница. М. Георгиев, Избр. разк., 156. Видя само, че на едната му буза имаше голяма червена резка, белег от скорошна рана. Й. Йовков, Разк. I, 176. // Следа от някакво въздействие — изгаряне, изцапване и др. Прогизналите от пот дрехи хвърля върху клоните на черешата, след което навлича някаква лилава отпусната роба, с белег на ютия на подгъва. Й. Попов, ИЖП, 28. Още ся съглядват в продължението на небото много белеци възбелизняви, които наричат тъмляви звезди. Ив. Богоров, КГ, 44.
2.Естествен или изкуствен знак, който служи за разпознаване на някого или нещо; знак, нишан. Те си приличаха като две капки вода, . .. и за да ги различават със сигурност, потърсиха някакъв белег. По-възрастното близначе имаше пъпчица на врата и това беше едничкото нещо, по което можеха да ги разпознават. Г. Караславов, Избр. съч. II, 208. — А знаеш ли, че го няма бялото агне с черния белег па челото. А. Каралийчев, НЗ, 18. Тогава, по повелението на цар Александра, тях ги наказаха: удариха им по един белег на лицата с горещо желязо и ги изпъдиха от пределите на българското царство. Р. Каролев, УБЧИ, 112. Най-знаменито божество за египтяните бил Апис, бик с някакви шарени белеги по кожата. Й. Груев, КВИ (превод), 4.
3.Характерна черта, особеност, по която може да се познае някакво лице, предмет, факт, проява; признак. — Труд, ред и постоянство, това са трите основни белега, по които се познава културният човек. М. Грубешлиева, ПИУ, 15. Рокерите се делят на няколко категории. Основният.. белег е мотоциклетът, който притежават. Диал., 1990, бр. 7, 13. От поколение на поколение индивидите с полезни при определени условия наследствени белези се запазват и дават потомство. Биол. IX, 1981, 18. — Нищо ново не идва на света без трудности и съпротива. Но за събитията, които са белег на епохата, трябва да се съди по мащабите, не по злобата на клеветниците. Б. Балабанов, Избр. пр, 60. Едно весело душевно разположение, едно весело чувство са белези на едно здраво тяло и на една здрава душа. А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 124. Отличителен белег. // Указание, че някакво действие ще настъпи; признак, знак. Ето слънце пак огрява и сред зеленината на високите жита — .. — светват тук-таме жълтеникави петна: сигурен белег, че жътва иде. Й. Йовков, ВАХ, 179. — Ще има лятна буря — обърна се развълнувано тя към двамата мъже .. — Няма никакви белези — намеси се Максим и погледна напрегнато баща си. С. Чернишев, ВМ, 16. Щом ся събудих днес, подадоха ми писмо от стареца..; но нито дума не пише за интересите ми. Лош белег! П. Р. Славейков, ДБ (превод),1415.
4. Предмет или знак, поставен за означение на нещо по предварителна уговорка. Те чакаха, докато да се стъмни съвсем, след като избраха скривалище за лодката си .. Бутнаха лодката в един шаваров гъстак, от който лесно се излизаше на брега. После
сложиха сигурен белег и тръгнаха за града. Г. Караславов, Избр. съч. V, 345. При топографския знак имаше купчина от плочи (белег, какъвто издигат планинските овчари на всеки рид). Ив. Вазов, Съч., ХV, 82. С чудновати резки и черти всяка сутрин Самуил дълбаеше върху тояга, що има да върши през деня. Някои знаци бяха древните езически славянски резки, .. , а други белези си беше измислил сам Самуил и те му говореха на свой таен език, що само той разбираше. А. Дончев, СВС, 147.
5. Диал. При някои народни обичаи (гадаене преди Богоявление и др.) — предмет, чрез който се разпознава притежателят му. — Дай белег, Тинке, хайде, че почваме! Бялото менче е пълно с китки и белези. Само Харитина няма китка. — Че няма какво да дам. Нямам гривна, нямам пръстен. А. Каменова, ХГ, 178. Жребието е все такова признаване на свръхчовешка, божеска намеса в уреждането на известни препирни и свади, както са били .. ходенето по огън, ваденето белег из котел с вряла вода. СбНУ XXXIII, XCI.
6.Остар. Условен жест, мимика или звуков сигнал за подкана или съобщение за някакво действие; знак, сигнал. Една сутрина, .. , пожела ми добрутро със махането на кърпата си. Отговорих му със същия белег. Др. Цанков, ТМ (превод), 23. Тогаз дадох последните си наставления на моите човеци; между другото, поръчах им, да ма чакат в една трапчинка от скала, да стоят будни и да ожидат, готови да тръгнат на първия ми белег. Ч, 1875, бр. 5, 235236.
7.Остар. Предмет, знак, чрез който се разпознава, уточнява личността на някого или негова проява. Народният съд е признавал доказателствената сила на рабошите, както и на други подобни "веществени доказателства", или белези за доказване. СбНУ XXXIII, CXXX. Обелиск .. — тясна остра пирамида, направена от един камик, за белег на големи лица и славни работи. Т. Хрулев, КРЧР, 15. Ето защо на такива .. се взема още при заварването им белег (торба, нещо от колата, някои инструменти) или се иска там на мястото да заплати причинената повреда. СбНУ XXXIII, 8. // Изображение или предмет, чрез който се познава принадлежност или длъжност, сан на дадено лице; знак, отличие. Дойдоха при Бориса царедворци и му донесоха порфира, златен венец царски, .. — Царят е милостив, казаха те Борису, позна твоето достоинство, и ти връща царските белези. Е. Мутева, РБЦ (превод), 188. Тъй, в Пловдив поповете доскоро носяха на калимевките си белегът (нишан), който с време султан Баязида бил дал на сичките попове от тази епархия. Т. Шишков, ИБН, 312.
8.Остар. Изображение с условно значение; знак. За да ся покаже, че няколко числа трябва да ся съберат, поставя ся помежду тях белег +, който ся нарича плюс. Хр. Данов, ТПЧ, 18. Тая разлика [в дължината на годината] произлазя, отгдето точката на равноденствието дохожда малко преди Земята, излязла от белег Е, да ся завръне в истий белег. Ив. Богоров, КГ, 36. // Препинателен знак. В края на йедно предложение, което показова заповед, часто ся туря възклицателний белег. Д. Манчев, БЕ I, 89. Кога две предложения ся намират рядом, йедно след друго, тогава ся отделят с някой белег за правописание. Др. Манчев, БЕ I, 43.
9. Остар. Езикозн. Звук без глас, звучене — съгласен или който не се изговаря, каквито са Ъ и Ь в някои позиции в думата. Съгласните букви могат да се наричат без име, а само белег. ПСп, 1871, кн. 4, 120. Отгласните букви ъ и ъ, кога са на края на йедна дума, наричат ся и безгласни или просто белези. Д. Манчев, БЕ I, 6. Когато йедна дума ся свръшова на съгласна буква, трябова всякога да ся туря след нея твърд или мяк белег, споряд изричането на крайната съгласна. Д. Манчев, БЕ I, 6.
◊ Тури си белег на ухото. Разг. 1. Поучи се, вземи си поука от някаква преживяна неприятност и внимавай тя да не се повтори. 2. Помни и знай, че ще ти върна, ще ти отмъстя.
— Първобълг.