БЕЛЀГИЯ ж. Диал. 1. Белгия (във 2 знач.).
2. Обикн. мн. Белезници. Бог да бие .. яничаре, / вързали са Марко добър юнак, / вързаа го и оковаа го: / на ръце му двои белегии, / а на нодзе трои букаи. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 88.
— Други форми: б е л е з ѝ я, б е л е н д з ѝ я.