БЕЛЕДИЀ

БЕЛЕДИЀ, мн. -та, ср. Остар. 1. В Османската империя — градско общинско управление. Само чул на моста в града глашатая да вика, че беледието е обещавало два бешлика за главата на всеки комита. А. Страшимиров, УШ, 35. Чорбаджиите по-късно, при вилаетската реформа, са били лицата, които попадали по избор в беледието (градски съвет). СбНУ XXXIII, 26.

2. Сграда, в която се е помещавало това градско общинско управление. От беледието излезе рано още телялинът Юсуф, мина през чаршията, по пустите още улици. Д. Талев, ПК, 731.

— От араб. през тур. belediye.

Списък на думите по буква