БЕЛЕЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЛЀЖЕН¹ -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от бележа като прил. Остар. и диал. Белязан. Нарушители на установения ред биваха все измежду бележените хора, все от бившите размирници. Т. Влайков, Съч. III, 118. Бележена овца.

БЕЛЀЖЕН², -жна, -жно, мн. -жни, прил. Само в съчет.: Бележна книга (киижка). Остар. Бележник, тефтер, в който се записва, отбелязва нещо.