БЕЛЕЖИТО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЛЕЖЍТО нареч. Рядко. Забележително. Българската писана реч прозвуча тъй бележито, че сродници я посрещнаха сърдечно и превърнаха в свой собствен глашатай, а несродници ѝ завидяха на внезапната смелост и сила. Р, 1926, бр. 219, 1.