БЕЛЕЖИТОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЛЕЖЍТОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. Книж. 1. Обикн. мн. Интересна част на селище (паметници, музеи и под.) или на друг някакъв обект; забележителност. Цитаделата, зоологическата градина, музея. .. Исках да ги посетя в един ден. Според сведенията, които притежавах, това били най-големите бележитости на Кайро. Стр. Кринчев, СбЗР, 367.

2.Само ед. Качество, с което нещо се отличава, изпъква; особеност, забележителност. Тая църква няма някаква бележитост в градежа си. Ст. Младенов, БТР I, 136.

3. Прочут, известен човек; знаменитост. Той е голяма бележитост.