БЕЛЕЗИЦИ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЛЕЗЍЦИ мн., ед. (рядко) белезѝк м. Белезници. Жак усещаше болезнено, но и неясно, като през сън, че хората, които се бяха вкопчали в него, извиват ръцете му и обхващат китките му в студените гривни на белезиците. Б. Райнов, ДВ, 197. Полицаите измъкнали Сандо от леглото, скопчали му ръцете с белезици и го подкарали към мотоциклета. Сл. Трънски, Н, 250.

— От тур. bilezik.