БЕЛЕЗНИЦИ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЛЕЗНЍЦИ мн., ед. (рядко) белезнѝк, м. Двежелезни гривни, съединени с вериж‑

ка, с които се оковават ръцете на арестуван или затворник; белезици. Кожухът се свлича върху коленете на Ювиги хан, като открива впримчените му в белезници сухи, плоски китки. Др. Асенов, ТКНП, 286. След това заключиха ръцете му [на Асенчо] в белезници и го хвърлиха в мазето. М. Марчевски, ГБ, 266. Па ще да те фане, / назад ръце връже, / на ръце ще сложи / бели белезници. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 80.