БЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЀЛЕН¹, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от беля¹ като прил. Който е станал бял след избелване; избелен. Белено платно.

БЀЛЕН², -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от беля² като прил. Който е очистен от външната си обвивка; обелен. Купи и един буркан белени домати. △ Белена царевица.