БЀЛЕНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от беля1; избелване. Белене на платно. Белене на вълна.
БЀЛЕНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от беля2. — Мъртвите изобщо не представляват интерес — заяви Луис непочтително, като свърши беленето на един портокал и го подаде на Фани. Д. Димов, ОД, 67. Белене на царевица.