БЕЛЕТРИСТИЧНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЛЕТРИСТЍЧНО нареч. 1. В белетристична форма, в проза. Моята книга не е биография .. Тя е само един скромен опит да изобрази белетристично ония блестящи черти от неговия характер — .. , — които направиха от малкия печатарски работник голям човек и му донесоха световна слава. А. Каралийчев, НЧ, 5.

2. Както е присъщо на белетристиката. В своите срещи с писателите, за които говори, той [Христо Миндов] е събрал интересни наблюдения, запомнил е реплики, уловил е положения, които правят разказа му автентичен и в същото време жив, белетристично обагрен. Н. Дончев, ВН, 1953, бр. 292, 4.