БЕЛЍЛО

БЕЛЍЛО1, мн. -а, ср. 1. Само ед. Бяла минерална боя с различен състав, употребявана в живописта, печатарството, техниката и др. По-лесно се печата и по-издържливо на външни влияния, но по-прозрачно (. .) е цинковото белило (цинквайс). Ил. Рашков, ПТ, 114. Оловно белило. Титаново белило.

2. Помада, използвана в миналото за придаване бял цвят на кожата на лицето. Отпуснатото ѝ меснато лице сега бе с бръчки, незакрити вече от белилото. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 126. Ке купиме белило, / ке набелим лицето. Нар. пес., СбНУ ХLV, 357. Хубостта ви е калпава, лицата ви са вапцани, зъбите ви са люлеят от белилото. Л. Каравелов, Съч. VII, 58. Събрали се, .. , / сите моми и момчета. / .., / да купуват драм белило, / драм белило, драм червило. Нар. пес., СбВСтТ, 56.

БЕЛЍЛО

БЕЛЍЛО2, мн. -а, ср. Диал. Белянка1; белилка2, беленка1. Че влезе в нови юъри [яхъри], / извади конче ранено, / .. / Като го Богдан възседна, / .. / на белилата пристигна, / Момите платна белеа, / булките ризи перяа. Нар. пес., СбНУ ХХV, 108. Стоян иде од оране, / а Калина — од белило. СбНУ XLIX, 230. — Не можа да стана. / Везден съм белила / по бело белило, / ръцете ме болат / от пуста буалка. СбВСтТ, 662.

Списък на думите по буква