БЕЛИСАН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЛЍСАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от белисам като прил. Диал. Белосан. Често вниманието им отвличаха новоприходящите богомолци и белисани богомолки. Ив. Вазов, Съч. VIII, 3. Че като отпуснала онези къдреци над челото си, то за гражданка червисана, белисана кокона да я не дадеш. Ил. Блъсков, ДБ, 69. Белисана къща.