БЕЛИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЛЍЦА¹ ж. Диал. 1. Бяла овца. Овца белица, бяла рудица. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 96.

2. Речна риба; блескач. Във вировете с тинести дъна кленът имаше един много близък родственик, белицата, малко по-вретеновидна от него, с бели перки и с една костена семка в челната част на главата. Д. Фучеджиев, Р, 280.

БЕЛЍЦА² ж. Диал. 1. Сорт бяла череша; белавица, белвица², белевка, беленка3.

2. Сорт пшеница, бяла пшеница; белия. От разните видове на пшеницата най-добри ся броят загария, белица и червенка. Д. Мутев, ЕИ, 102.

БЕЛЍЦА³ ж. Остар. Сребърна пара̀. Я няма много да пия: / за една бяла белица, / за една желта желтица. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 115.

БЕЛЍЦА⁴ ж. Разг. Умал. от беля; малка беля. Срещу Нова година козичката си стояла на топло в обора и си мислела каква белица да стори. Г. Краев, Ч, 206.

◊ Нямала си баба белица, че си купила козица. Разг. Употребява се, когато някой придобие, купи нещо или се заеме с нещо, без което би могъл да мине и което му струва големи грижи и неприятности.