БЕЛЍЯ

БЕЛЍЯ, мн. няма, ж. Диал. 1. Сорт пшеница; бяла пшеница, белица2. И продай пушка бойлия / и тая сабля френгия, / та купи брези биволе, / да ореш църно оране, / да сееш бела белия. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 414415.

2. Като прил., неизм. Обикн. за брашно — който е получен от такава пшеница. Замесила Рада тесто за пресни погачи .. Хем погачи от белията брашно, през тънкото сито пресяно! М. Георгиев, Избр. разк., 80.

Списък на думите по буква