БЕЛЛЕМЀ

БЕЛЛЕМЀ, мн. -та, ср. Диал. Плъстено покривало, което се поставя под седлото на кон или друг добитък при яздене, за да попива потта му; потник. Селянинът измъкна беллемето изпод седлото. 3. Сребров, Избр. разк., 29.

— Тур. belleme.

Списък на думите по буква