БЕЛМО̀

БЕЛМО̀, мн. -а̀, ср. Рядко. Книж. Перде на окото; катаракта. — Хей, Твърдко, Деляне, елате тука! -– обърна се към двамата хусари. — Вие бяхте ли, когато хванахме оня болярин, Севаста, с белмо на окото и дето го мъчихме в кулата му? Ст. Загорчинов, ДП, 83.

— От рус. бельмо.

Списък на думите по буква