БЕЛОБРАД —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЛОБРА̀Д, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с бяла брада. А настрана, под сянката на кръстати буки, седят белобради войводи. Й. Йовков, СЛ, 145. Приказката обикновено свършваше с това, че белобрадият дядо Мраз донасял подаръци на децата. Кр. Григоров, ОНУ, 94. В предсмъртен стон старикът белобрад, / оплискан в кръв, повдига се едвам. Хр. Смирненски, Съч. I, 66. Белобрада глава.