БЕЛОБРАДЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЛОБРА̀ДЕЦ, мн. -дци, м. Рядко. Човек с бяла брада. Сите се редом редия, / — никой си бор не префърли / .. / Наел се йе стари старец, / стари старец, белобрадец. Нар. пес., СбНУ VII, 30.