БЕЛОБРАДИ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЛОБРА̀ДИ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Белобрад. Веднъж во тоя замък отбиха се певци, / едина с бели власи, друг с златни къдърци, / на кон, в ръката с арфа, бе старца белобради, / а бодър подир него вървеше момка млади. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 37. Ка настиже покре ниньо село, / там си виде старъц белобради. Нар. пес., СбНУ XLIX, 141.