БЕЛОГВАРДЀЕЦ

БЕЛОГВАРДЀЕЦ, мн. -ѐйци, м. Истор. 1. Участник в контрареволюционната бяла гвардия, която е действувала против съветската власт след октомврийската социалистическа революция в Русия (1917 г.). На 2/15 ноември след 6-дневни боеве белогвардейците бяха разбити и в Москва се утвърди съветска власт. Ист. IХ и Х кл, 95.

2. Член на контрареволюционна антисъветскавоенна организация; контрареволюционер.

— Рус. белогвардеец.

Списък на думите по буква