БЕЛОГРЍВЕСТ

БЕЛОГРЍВЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Белогрив. Дойде зимата и си отиде. Най-сетне пристигна пролетта в златна колесница, теглена от топлите южни ветрове, същински препускащи белогривести жребци. П. Бобев, ЗП, 55. Между тях [кокошките], горд като султан, пристъпя белогривестият петел. Й. Йовков, АМГ, 200. ● Обр. Бе въздухът със ведрина пропит. / .. / А Витошкият хребет белогривест / по-близък, по-висок е отпреди. Бл. Димитрова, Л, 15.

Списък на думите по буква