БЕЛОГЪ̀РЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Нар.-поет. Който е с бяло гърло. Намери рако / жаба кекерица, / жаба мекушава, / жаба белогърла. Нар. пес., СбНУ ХХV, 6. Белогърла мома.