БЕЛОКОР —Речник на българския език — алтернативна версия
БЕЛОКО̀Р, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За дърво — хойто има светла, сребристобяла кора; белокож. Високите прави белокори стволове имаха вида на мраморни колони. Ив. Вазов, Съч. ХV, 47. От тънките клонки на белокорите брези провисваха и падаха бисерни капки дъжд. Д. Ангелов, ЖС, 172. Белокор дънер.
2.За гора и под. — който се състои от дървета със светла кора. И слънцето само отгоре / безшумно струи светлина / сред тая гора белокора. Мл. Исаев, ЯД, 57.