БЕЛОКОС —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЛОКО̀С, -а, -о, мн. -и, прил. Който има бяла, побеляла коса; беловлас. Неочаквано пред нас се спират няколко конници, всички белокоси старци. Й. Йовков, Разк. II, 208–209. — Как се случи пък, че и ние да сме тука! — викаше малка и пъргава белокоса женица с пъстър шал върху раменете. С. Северняк, ИРЕ, 186. Белокоса глава.