БЕЛОКРА̀К, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за добитък — който е с бели крака или с бели петна по краката; белоног. Породата на тяхната си биволица, Брязка, беше завъдена от Гърмодолците отдавна. Добичетата от нея биваха брези .. — а понякога бяха и белокраки. Ил. Волен, МДС, 88.