БЕЛОКРИЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЛОКРЍЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който има бели крила. Белокрилите чайки с неподвижни крила летяха над нас и диво крещяха. Ив. Вазов, БП, 164. И той гледаше с часове как белокрилите щъркели се вдигат от мочурливите ливади и се реят в бездънната висина над тия хълмове, докато се превърнат в дребни, неразличими точки. Ив. Венков, ХКН, 80. ● Обр. Навръх небето малко облаче се мярка, / кат в океан безбрежен белокрила варка. К. Христов, Кр, 17.