БЕЛОМОРСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЛОМО̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до Бяло море или до Беломорието. Тамо вдън горите атонски високи, .. / де се чува само ревът беломорски, / .. , / един монах тъмен, непознат и бледен, / пред лампа жумеща пишеше наведен. Ив. Вазов, Съч. I, 187–188. После изведнаж се досещам — шумеше Места! Много пъти отпосле аз имах случай да слушам тоя чуден шум и да се уверя, че това беше една от най-прелестните тайни на тия беломорски нощи. Й. Йовков, Разк. II, 77. Рано през пролетта духна топлият беломорски вятър, та запретна бялата риза на планината към заоблените рамене. Н. Хайтов, ПП, 33. Беломорски басейн. Беломорски вина. Беломорски зехтин.

2. Който е роден или живее в Беломорието или който се намира там. Тия пари ще служат за разноски на човека — един бащин и майчин беломорски грък — името не обаждам — който ще тръгне за Цариград с мисията / .. / да убие султана. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 20. Беломорски манастир.