БЕЛОНОГ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЛОНО̀Г, -а, -о, мн. -и, прил. Поет.1. Който има бели нозе; белокрак. Аз гледах натам и си мислех, че някога на тоя бряг са стояли белоноги гъркини и са чакали своите мъже — храбри моряци — чиито кораби по цели месеци не са се появявали на хоризонта, Й. Стоянов, ЦД, 106. Има баба Гичка / шарена козичка, / овне виторого, / агне белоного / и три веселушки / ярки-среброгушки! В. Паспалеева, МСС, 11. Заиграли и запели / чудни песни из пустини, / бясно хоро залюлели / белоногите богини. Ив. Вазов, Съч. IV, 107.

2.Като същ. белоногата ж. Жена с бели нозе. Изворът на белоногата (заглавие на поема от П. Р. Славейков).