БЕЛОПЕРКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЛОПЀРКА ж. Нар.-поет. 1. Епитет на птица, стрела и под. с бели пера. Юнакът вървял, сякаш се разхожда, а над златокъдрата му глава кръжели белоперки птици. Ив. Планински, БС, 72. Разиграл се добър юнак, / .. Де го виде силна юда, /. . та му прати първа стряла, / първа стряла белоперка. Нар. пес., СбНУ ХI, 6. Игла белоперка.

2. Епитет на риба с бели перки.