БЕЛОПОЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЛОПО̀Л -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За жена, мома — която има бели, чисти поли на ризата си. Прелъгаха го долните моми, .. , долноселките, белополите, / белополите, ситноодите. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 285. Заградила Самовила, / заградила вито кале / ни на небе, ни на земя, / .. / Що бе подбив подбивала / сѐ кметици белополи. Нар. пес., СбБрМ, 9.