БЕЛОСАН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЛО̀САН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от белосам като прил. 1. Който е измазан с вар или с бяла пръст, бяла боя. Помня, че на излизане от стаята на началника белосаната врата на дежурната беше открехната. П. Михайлов, МП, 60. Децата, които бяха обходили белосаните чисти стаи, .. , ръчичките, които се бяха нежно докоснали до чиновете, .. , след като разтвориха шарените детски книжки, изведнъж замръзнаха. А. Каралийчев, С, 294.

2. Който е намазан с белило. Влизат шумно, .. , годеникът |u Добрян, , . , и кумата им Златана, жена с преминала младост, но белосана и червосана. Елин Пелин, Съч. II, 115.