БЕЛОСНЕЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЛОСНЀЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Поет. 1. Който е от сняг, снежен. Полето вкоченясало отвред зави / покривка белоснежна. К. Христов, Кр, 21.

2.Който е покрит със сняг, заснежен. За човешкия глас / няма граници с телени мрежи — / той прелита поля, / планини с върхове белоснежни. Мл. Исаев, ТП, 44.

3.Който е бял като сняг; чисто бял. Белоснежни кокичета дружно се гушеха под храстите. Д. Ангелов, ЖС, 240. Момъкът живо се обърна. Млада туркиня неволно протегна белоснежна ръка. Фереджето за миг се открехна от лицето ѝ. Д. Марчевски, ДВ, 80. И мъдрец стар, с белоснежни коси, ми разправяше омайно приказка за нея. Н. Райнов, БЛ, 223. Вранев седеше зад масата, .. , леко усмихнат, но и твърде официален в своя тъмен костюм с белоснежна яка на ризата и тъмна връзка. Ем. Манов, ДСР, 387. Белоснежна кърпа.