БЕЛОЧЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
БЕЛОЧЀЛ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Поет. Който има бяло чело. Белочел момък. ● Обр. Западно от връх Персенк планината е много живописна .. Тя поразява не с извисените на еъзбог белочели пирински върхове .. , а с мекия овал на своите женствени форми. Н. Хайтов, ПП, 91.
2.Обикн. за животно, птица — който има бяло петно на челото си. Все му се струваше [наВадим], че чува току под прозорците на къщата призивното цвилене на своите четириноги приятели от летния коневръз — белочелия кон Нунций, черната като нощ кобила Клеопатра и буйния жребец Мурат. Г. Русафов, ИТБД, 97. Белочел овен.