БЕЛТЪК —Речник на българския език — алтернативна версия
БЕЛТЪ̀К1, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Прозрачно пихтиесто вещество в състава на яйцето, което обвива жълтъка. Тя взе яйцето, .. . счупи го, обели го, отдели жълтъка, налапа белтъка и почна да рони жълтото сърце върху гърбенцата на патенцата, А. Каралийчев, ТР,29. Белтъкът на яйцето представлява прозрачна пихтиеспш маса, състояща се от три пласта: външен — течен; среден — плътен, и вътрешен пак течен. П. Даскалов и др., ТК, 173.
2.Биол. Хим. Органично азотосъдържащо високомолекулярно съединение, основна градивна част на всички растителни и животински клетки и база на жизнените поцеси; белтъчно вещество; протеин. Захарите, мазнините и белтъците са нашата основна храна. Едни от тях са предимио източник на енергия за организма (захари, мазнини), а други — негови градивни материали (белтъци). Хим. VIII кл, 1965, 78. Проучванията върху основните носители на жизнените прояви — белтъците, показаха, че те се намират в тясна зависимост от т. н. нуклеинови киселини. ВН, 1961, бр. 3155, 4. Растителен белтък. Животински белтък..
◊ Прости белтъци. Биол. Хим. Протеини; прости белтъчини. Сложни белтъци. Биол. Хим. Протеиди; сложни белтъчини.
БЕЛТЪ̀К2, мн. -ци, м. Разг. Бялата част на окото; бялото. Адамовата му ябълка мъжествено надничаше между отворената яка на ризата, белтъците на очите му изглеждаха млечносинкави. Ем. Станев, ИК III, 142. Ески-Арап е много стар и лицето му е противно и страшно: черна като марокен кожа, черни устна, черни са дори и белтъците на очите му. Й. Йовков, Разк. II, 10.
◊ Беля (мятам / метна) белтъци. Разг. Поглеждам, заглеждам се. Палубният боцман ме преследва може би защото смята, че съм "класов враг". Той нещо и към вас мята белтъци. Н. Стефанова, ПД, 87. "Много си весел бе!" — каза милиционерът." Документите за правоуправление!" Дадох му ги. Разтвори книжката, .. и за да провери дали физиономията ми има прилика с тая на снимката, почна да бели белтъци насам-натам. И. Петров, Озап, 71. Премятам / преметна белтъци<те> <си>. Разг. Обръщам очите си навътре в състояние на припадък. Тя се строполи на ръба на креватчето, стиснала беззъбите си венци, облещила очи като озверена котка. И току почна да премята бєлтъците си. Кр. Григоров, ПЧ, 144.