БЕЛЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЛЧЀ, мн. -та, ср. Диал. Белезник; белекче. Йодговориа двамина джандаре: / — Ой ле Мехмеде, дели Мехмеде, / тебе ли викат дели Мехмеде, /. ./ Тие му вързаа белите раке, / белите раке с ляани белчета. Нар. пес., СбВСт, 304. Бекярче деликанлио, / не си ли лежал в апцана, / не си ли носил белчета, / не си ли кован в железа. Нар. пес.,СбВСт, 156.