БЕЛЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЀЛЯ¹, -иш, мин. св. бѐлѝх, несв., прех. 1. Слагам на слънце или в белина бели памучни тъкани и дрехи, за да изгубят жълтеникавия си цвят, да побелеят; избелвам. Запретнали поли, опнали ризи на кръшни снаги, наредили се по бързеите момите, -– дръстят бели платна от зори. И цял ден ги белиха, простираха ги по рида на слънце, пак ги топяха и пак ги простираха да съх‑

нат. П. Тодоров, И I, 28. По тая морава стринини Герговичини, кога перат, си белят дрехите. Т. Влайков, Съч. II, 205. Бели Генка бяло платно, / Гено ле, Генке, бяло платно. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 163.

2.Нар.-поет. Правя бял с миене; мия. Станка, Стана хубава, / на бял камък станала / накрай бяла Дунава, / бяло лице белила. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 99.

3.Остар. Мажа с белило; белосвам. Младите моми с хубост да греят; / булките с радост рожби да люлеят; / но лицето си никак да н' белят, / с вранило вежди да си не чернеят! У, 1871, бр. 24, 373.

4.Диал. Мажа с вар; варосвам. Беля стената. Н. Геров, РБЯ I, 99. беля се. I. Страд. от беля. От преждата тъчат платно. Но защото платното, щом като се изработи, не е дотолкова бяло и чисто, то по един друг начин се бели. К. Смирнов, З, 99. II. Възвр. от беля във 2 и 3 знач. И за да бъде още по-хубава, тя се белеше, червеше си устните, пудреше се и час по час излизаше на брега и оттам се оглеждаше в блатото. Елин Пелин, ПР, 31. — Със белило да се белиш, / със червило да се червиш, / с огледало да се гледаш, / със илядо да се нижеш. СбВСтТ, 616.

◊ Беля белтъци. Разг. Поглеждам, заглеждам се. "Много си весел, бе!" — каза милиционерът." — Документите за правоуправлене!" Дадох му ги. Разтвори книжката,.. и за да провери дали физиономията ми има прилика с тая на снимката, почна да бели белтъци насам-натам. И. Петров, Озап., 71.

БЀЛЯ², -иш, мин. св. ‑ѝх, несв., прех. Очиствам, махам външната обвивка (кожата, кората, черупката, люспата и под.) на нещо; лющя, люпя. Малкият пое яйцето, удари го внимателно върху ведрото и почна да бели черупката му. А. Каралийчев, НЗ, 24. После бели картофи, като си изпреряза пръстите да смъква само тънката кожица, както му напомняше час по час чорбаджийката, О. Василев, ЖБ, 99–100. Като оберем кукуруза, там събираме седянка, та белим масурите и отводът тогава гърми от смях и песни. Т. Влайков, Пр I, 3. До трактора с омаслени ръце белеше слънчогледови семки по-малкият син на Пантелей. А. Гуляшки, МТС, 201. Сърните нанасят големи повреди на дърветата не само като изяждат пъпките им, но и когато белят кожата на рогата си. П. Петков, СП, 46. Беля салам. Беля ябълка. Беля круша. Беля лук. беля се страд. Бих ви научил как се вари в опушено котле рачешка чорба, как се пече рачи гръб, как се смуче рачи крак и как се бели рача опашка, но думата ми сега е за съвсем друга история. О. Василев, СбХ, 136. беля си възвр. Беля си ябълка. Беля си яйце.

БЀЛЯ СЕ несв., непрех. Разг. Пада горният слой на кожата ми; лющя се. Хубаво е на плажа .. Два часа съм спал — и по гръб, и по корем, и настрани, та съм се зачервил целият като репон .. , след което на третия ден започнах да се беля. Белих се пет дена и сърбежът от беленето така ме изнерви, че лекарят ми предписа да ловя риба с въдица за успокоение. Тарас, СГ, 16–17. // За горен слой на кожа — падам, лющя се. Щом рогата получат окончателната си форма и големина, кръвта престава да нахлува в покриващата ги кожа. Тя изсъхва и започва да се бели на ивици. П. Петков, СП, 50.

БЕЛЯ̀, -ѝш, мин. св. белѝх, несв., прех. Диал. Създавам неприятности, главоболия на някого; безпокоя. Работа много .. За колелетата три пъти от заран насам е идвал съседът му Пени .. Бели го и Паздеря — баджанакът му, , . , — за едно нищо и никакво рало. Ц. Цeрковски, Съч. III, 212. Стига са ходиле да белят света и да разплакват нашата сиротиня. К. Петров, СТ, 46.

БЕЛЯ̀ ж. Разг. 1. Неприятност, беда.–Ето ти беля! Със самолет избягах от нашите критици, пък тук, в Тимишоара налетях на техен колега! Г. Белев, КР, 57. Прищипала си пръстчето с играчката. Аз я предупредих, че ще стане някоя беля с това автомобилче. П. Незнакомов, БЧ, 91. Шаро, ти се връщай, / дириш си белята — / Само хора ходят / горе в планината! СбР, 71. За беля пък се случи — ние пет комунисти на пет различни краища на селото сме пръснати. .. П. Вежинов, ВР, 179. // Грижа. То не е една беля. Трябва и кухня да им пригодим, снабдяването да осигурим. Кр. Григоров, ПЧ, 136. Притрябвал е лели ти Гени Гето Драгулчето. Че си нема тя една беля на главата. Т. Влайков, Съч. II, 2. Малки деца малка беля, а големи — голяма. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 263.

2. Пакост, щета. Да се закачиш с него, веднага изнася главня да ти пали сламата. Що чудесии, що бели правеше. Кр. Григоров, Р, 58. Прищипала си пръстчето с играчката. Нека ги [комитите] изловят, нека ги избият, да миряса светът от них .. — Какво — викна глухо Ванков и кръв бързо нахлу по врата и лицето му. — Иска да ги предаде ли? Той е луд!. . — Ще направи беля тоя вещер, голема беля ще направи. Д. Талев, И, 441–442. Сит вълк по-големи бели прави. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 115.

3.Като прил., неизм. Неприятен, опасен. — Бай Стояне, хем внимавай, да не би да пиеш от манерката? По-добре хвърли я, тя е заразена. . — Беля работа — казва той. Л. Стоянов, Х, 23.

◊ Вземам (взимам) си / взема си (навличам си / иавлека си, докарвам си / докарам си, турям си / туря си, турвам си / турна си) беля на главата; вземам (взимам) си / взема си (навличам си / навлека си, намирам си / намеря си, докарвам си / докарам си, хва‑

щам си /хвана си) беля <та>. Разг. Обикн. с нещо, с някого. Имам неприятности с нещо, което съм се заел да върша или с което искам да помогна, услужа на някого; сам си създавам неприятности с нещо или с някого. Едно време този човек беше мой ученик .. Разбира се, за срока му поставих слаб и по двата предмета. Сложих му двойки, ама си взех беля на главата. Като се заредиха, брате, баща му, майка му, .. , че и кметът даже ми обърна внимание1 Чудомир, Избр. пр, 49–50. Мишо Бъчваров го настигна и си взе беля, че го поздрави. М. Яворски, ХСП, 125. — Ама на тебе ли остана бре, Киро, да оправяш султанската неразбория? Само беля на главата си ще навлечеш и на хората нова мъка ще докараш! Д. Марчевски, ДВ, 116. — Прибери ме, християнино, — промълви през бликнали сълзи болният, — и аз съм българин .. — Какво да те правя? — спря пак човекът притеснен. — Отде да знам, че няма да си навлека някоя беля? Д. Немиров, Б, 218. Вкарвам / вкарам (въвличам / въвлека) в беля <та> някого; докарвам / докарам (навличам / навлека) беля <на главата> някому. Разг.Ставам причина да сполетят някого някакви неприятности, създавам неприятности на някого. Кои са тия хора? Не им е чиста работата. .. Ще ни вкарат в някоя беля. Л. Стоянов, Х, 132. Андрешко мислеше за бедния Станоя, комуто съдията утре ще секвестира житото, съдията, когото той сега караше. — Ти ми докара тая беля, Андрешко, ще му каже Станоя. Елин Пелин, Съч. I, 48. А пък ти, момко, като думаш за свободата, за да ти кажа, че нашите момчетии само беля ще ни навлекат на главите. Д. Марчевски, ДВ,46. Дохожда ми / дойде ми беля до (на) главата. Разг.Случва ми се беда, неприятност. Това (там) е белята в торбата. Разг.Употребява се, когато някому се случинякаква неприятност, когато го заловят, че върши нещо нередно. Търся (диря, искам си) белята. Разг.; Търся (диря) си белята със свещ. Диал. Правя, върша нещо неразумно, рисковано, с което сам си навличам неприятности, беда. — Защо ходиш нощем из улиците, бе човече? — упрекна го кръчмарят. — Или белята си търсиш?М. Марчевски, ГБ, 295. — Ти май че си търсиш белята! — .. — В брашнарника се гонят мишките, а ти бълнуваш за юнашки дрехи. Г. Белев, ПЕМ, 126. Шаро, ти се връщай, / дириш си белята — / само хора ходят / горе в планината! Д. Габе, СбХ, 71.

— От араб. през тур. belâ. Друга (диал.) форма: б е л а̀.