БЕЛЯЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЛЯ̀ЗВАМ, -аш, несв., прех. Рядко. Бeлежа (в 1 знач.); означавам, маркирам. Навсякъде по пътя си белязваха дърветата с бяла блажна боя — две линии и номер. Н. Тихолов, ДКД, 102. Извиквайки спомените си за видяно, чуто, научено, пътеписецът оцветява сухите иначе факти, белязва ги с лично преживяване. В. Мутафчиева, БС, 5. ● Обр. Беден се родих във бедно село, / пасох чужди биволи и крави / и белязва горест мойто чело -– / раснах безприютен и забравен. П, 1960, бр. 45, 2. белязвам се страд.